Идеята за намаляването на боклуците в природата и в бита не е нова за училището ни. Тя намира своята практическа реализация в акциите за почистване на планината над Радомир Голо бърдо, както и в използването на техники за рециклиране на отпадъчни материали. Чрез последното се стараем да дадем втори живот на тези материали и да ги оползотворим пълноценно.

 

Избрахме да представим техниката папиемаше, тъй като имаме опит,  който натрупахме в процеса на създаването на един любим герой от книгите на Астрид Линдгрен – Карлсон. Често се шегуваме, че не е необходимо да пътуваме до Стокхолм и да оглеждаме покривите, за да съзрем едно малко закръглено човече с перка на гърба и боботещо малко моторче. Каним всички, които искат да го срещнат, да дойдат при нас – в Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“, Радомир.  

 

Ще се запознаят с Карлсон от Радомир. Изработихме го чрез използване на непотребни вече плажни топки (децата са пораснали и не играят вече с тях), стари вестници, брашно, прежда, отдавна забравена в раклата на баба, капачки за буркани, пластмасови бутилки от вода. Той заема почетно място в училището ни и върши разнообразна работа: припомня на учениците да изхвърлят отпадъците разделно, предлагайки плетени от хартиени пръчици кошчета, обозначени както трябва. Напоследък се е заел да приканва учениците да четат повече, а следващите му ангажименти тепърва ще се уточняват. И понеже истинският Карлсон е „най-добрият рисувач на петли“, през последния месец нашият се сдоби с цяла чета пернати и пухкави особи: петлите Херкулес (срещнахме се с него и се харесахме недалече от Хераклея Синтика, но категорично той не е артефакт) и Перун (той е родом от Перник), кокошката Рада Радомирка, патицата Велика, носеща кошничка с яйце, което според осведомени източници е от щраус, два плашливи заека. Всички те са изработени от учениците също чрез техниката папиемаше.

 

За основа на нашите творения използвахме градински керамични фигури, някои от които претърпяха „ортопедични“ операции, поправихме ги, тъй като бяха счупени. Върху фигурата залепихме хартиени салфетки, намокрени с вода, така че да прилепнат плътно до тялото и да се запазят линиите му. Следва лепене на парчета от стари вестници, достатъчно намачкани, за да поемат повече от разреденото с вода брашно. За следващия пласт използвахме стара бяла хартия, оцеляла от нереализирани проекти на един бивш студент. Това направихме с цел да личат добре различните пластове за залепване. Една „тайна“, която установихме по време на работата си, е, че е добре разреденото с вода брашно леко да е престояло – нещо, което щяхме да знаем, ако внимавахме повече на уроците по химия за хидролизирането на скорбялата (нишестето). След всеки един – два пласта хартия, хубаво намазана отдолу и отгоре с брашнената смес с подходяща четка за боядисване, оставяхме творението да изсъхне до другия ден. Важно при работата е всяко парченце от хартията да застъпва върху няколко предишни.

 

Друга „тънкост на занаята“ е, че с четката трябва не само да минем повторно върху току-що залепеното листче, но и да се постараем да не оставяме въздух под него, т.е. то да прилепне много добре. Още една препоръка: хубаво е хартията, която ще използваме за градеж, да бъде накъсана с ръце, не нарязана с ножица, тъй като линиите, които ножицата ще остави, са много отсечени, а накъсването осигурява по-меки ръбове, което е важно за гладката повърхност на изделието.

 

Щастливи сме, че поработихме, че се запознахме с техниката папиемаше, че малките ученици с любопитство оглеждат фигурите и питат как са изработени, а най-хубавото е  съзнанието, че реално правим стъпки, за да ограничим отпадъците. И още нещо: създавайки, а впоследствие и рисувайки фигурите, изпитахме удоволствието от творчеството и радостта на хората, които могат да възстановят остарялата или похабена фигура и да ѝ вдъхват нов живот.